Сбогом,Любов!

Мислех дълго време на кое от всичките си стихотворения да се спра.Периодът,през който минах наскоро все още пази белезите си,особено в поезията ми.И въпреки трудностите не мога да отрека,че наскоро не съм писала толкова много стихотворения - явно трябва по-често да съм в лошо настроение! :D Затова и реших да започна като публикувам едно мое особено съкровено произведение.Нарича се "Сбогом,Любов!",както можете да прочетете по-горе...

Колко дни и нощи сънувах твоя лик,

сякаш пред мен бе той-

но ти не чу сподавения ми вик.

И като есенния порой,

таих по него мъки безброй,

а те оставиха ми тез рани дълбоки...

Дори и сега,дори така-

осъзнавам,че нечестна е любовта!

Че щом обич силна в сърце гори,

нивга не ще отвърне друго на призива й!

Че щом душа и ум отдаваш с плам,

накрая,уви,пак оставаш сам!

Тогава спасение за теб няма,

оставаш да тънеш в самоизмама!

Махай се,любов!Кому си ти необходима?

Твоите "дарове" превърнаха моето лято в зима!

Наедно с есенните листа,

ронят се и крехките сърца...

Нима това е честно?!

Да,в живота нищо не е лесно,

но поне една утеха имах досега,

но отлетя и тя като птица в нощта...

Но чуй ти тез последни слова-

те може да не променят нищо,

но знай,че аз ти дадох всичко-

сърце,душа и плът,

а ти ми обърна гръб...

Отказвам вече да обичам!

Отказвам имената ти да изричам!

И ни едно чувство "любов" не ще наричам!