Здравейте отново след едно дълго отсъствие!
Днес обърнах внимание,че не съм актуализирала блог-а си повече от шест месеца,за което се извинявам и бързам да се оправдая с липсата на вдъхновение и достатъчно време...но има и друго. :]
Прекарах едно страхотно лято далеч от шумотевицата в училище,бях в свои води,а дните и нощите ми бяха така запомнящи се...но ето,че виелицата,наречена ФЕГ Пловдив,отново ме завъртя с пълна пара и музата ми започна да си идва на мястото.
Днешната ми публикация е написана за един човек,който вече отдавна не е част от живота ми.Мислех,че ще съжалявам заради това,но с днешна дата осъзнавам колко добре е протекла цялостната развръзка на сюжета ни...иначе сега нямаше да има този епилог...

Виновен

Казваш,че всичко свърши,

но не вярвам аз.

Казваш,че се извиняваш,

но злорадстваш без глас.

Сякаш сама знаех,че не бива,

че от теб сърцето ще ме боли,

но любовта от ума и очите скрива,

онова що може да ни вразуми!

Замълчи!

Недей да съжаляваш,

защото ще сгрешиш,

недей да се извиняваш,

когато трябва да мълчиш!

Сега душата ме боли,

сърцето ми безутешно кърви,

а всичко в мен крещи -

затова виновен си ТИ!

Дойде време да публикувам и едно стихотворение,написано специално за една от най-добрите ми приятелки - Инче,това си ти... Надявам се,че ще ви хареса...още повече,че днешния ден напомня повече на есен,отколкото на слънчево лято...

Есенна градина

Като есенни цветове сълзи тя рони,

и хлипаща,вплита пръсти в близките клони,

под нозете й - шарен килим от листа,

Каква прелест!Каква красота!

Ябълки узрели се червенеят,

но устните й не се весело смеят,

в ръцете си държи бяла хризантема,

в сърцето й зее рана - нима е наранена?

Нима есента горещия пламък угаси,

а зефирът северняшки страстта му охлади?

Нима приказката красива е към своя край,

и от таз градина отлетял е любовният рай?

Като птичка нежно девойката запя,

гласът й трепна над безкрайните поля,

разнесе се като аромат вълшебен,

стигна дори океана безбрежен.

Далеч,далеч сред сините вълни,

чу той стенанията,воплите й,

над взора му падна пелерина черна,

и за миг укроти се душата му гневна.

Проехтя гласът му над океана,

и тя трепна - видя сякаш пред нея застанал,

блаженият,сънуван мъж любим,

за нея последният,единствен и неповторим...

Първата любов и четирите сезона

Първата любов е като пролетна милувка -

краткотрайна,жива,нежна като пеперудка,

като кокиче бяло,чиста и крехка,

свързва тя душите в мечта крепка...

Често първата любов е като лятно слънце,

като златна нива,а във всяко нейно зрънце

дремят чувства искрени и дълбоки,

но понякога възникват и бури жескоки...

Понякога първата любов е огнена есен -

извита мелодия,пъргава,ласкава като песен,

където всяка нота има чар и положение,

създава музика,таи огнено вълнение...

И рядко,първата любов е като зима -

във всяка снежинка се крие плам неукротима,

а тя се трупа под преспи големи и снежни,

за да отприщи любовни лавини безбрежни...