Стоях сама на брега,
цяла вечност бе изминала,
но кога си отиде дъжда?
И с него любовта погинала...
Стоях сама на брега,
давех мъката с думи лъжовни,
но кога си бе отишъл снега?
И колко ще лея още сълзи греховни?
Стоях сама на брега,
вперила очи в простора на морето,
ще могат ли тъй обичаните синева,
да ми върнат вярата в сърцето?
Стоях сама на брега,
протегнах ръце бавно напред,
исках да те мразя и кълна,
но намерих само мили слова за теб.
Стоях сама на брега,
сломена от тая самота,
която започна с една отровна стрела,
и завинаги уби любовта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар