Дойде време да публикувам и едно стихотворение,написано специално за една от най-добрите ми приятелки - Инче,това си ти... Надявам се,че ще ви хареса...още повече,че днешния ден напомня повече на есен,отколкото на слънчево лято...

Есенна градина

Като есенни цветове сълзи тя рони,

и хлипаща,вплита пръсти в близките клони,

под нозете й - шарен килим от листа,

Каква прелест!Каква красота!

Ябълки узрели се червенеят,

но устните й не се весело смеят,

в ръцете си държи бяла хризантема,

в сърцето й зее рана - нима е наранена?

Нима есента горещия пламък угаси,

а зефирът северняшки страстта му охлади?

Нима приказката красива е към своя край,

и от таз градина отлетял е любовният рай?

Като птичка нежно девойката запя,

гласът й трепна над безкрайните поля,

разнесе се като аромат вълшебен,

стигна дори океана безбрежен.

Далеч,далеч сред сините вълни,

чу той стенанията,воплите й,

над взора му падна пелерина черна,

и за миг укроти се душата му гневна.

Проехтя гласът му над океана,

и тя трепна - видя сякаш пред нея застанал,

блаженият,сънуван мъж любим,

за нея последният,единствен и неповторим...